Изанаги и Изанами...или как беше създаден светът

От хаоса до реда 

      „В онези далечни времена основната материя представляваше хаотична маса. Небето и Земята още не се бяха разделили. По-късно чистата материя, издигайки се постепенно, се разтегна тънко и образува Небето. Плаващата груба материя започна тежко да се спуска надолу и, утаявайки се, стана на Земя.“ По времето, когато възникваха Небето и Земята, на Високата Небесна Равнина се появиха богове: Аменоминакануши, после Такамимусуби, после Камимусуби. Всеки един от тези три бога се родил сам от себе си, а след това скрил тялото си. Заедно с богинята Аматерасу трябвало да образуват най-важния в пантеона божествен ˮквартетˮ.

   Общоприето е твърдението, че първите богове, които възникнали спонтанно, а след това ˮукривали телата сиˮ, са били седем поколения. След тези поколения имало божества с неопределен пол, имало също така и двойки. Те не оставили след себе си нищо освен многото имена и едва последната двойка, Идзанаги (Идзанаки) (Мъжът, който призовава) и Идзанами (Жената, която призовава), проявила голяма активност, в резултат на която била създадена Япония  и безброй много божества. Ето как станало това:

   „Като стояли на Небесния Плаващ Мост (Аманоукихаши), те се чудели дали там нейде под тях има някаква друга земя. Идзанаки потопил копието си в дълбините на океана, а когато го измъкнал, от копието се стекла една капка, която се втвърдила във водата и станала на остров. Божествената двойка се спуснала на този остров и пристъпила към обреда на бракосъчетанието. Идзанаги и Идзанами си построили дом, а в средата му забили копието. След това Идзанаги обиколил копието от едната страна, а Идзанами – от другата. Когато се изправили лице в лице, младоженката не се стърпяла да изрази възхищението си, за което била сурово нахокана – според ритуала младоженецът трябвало да проговори пръв. Затова те обиколили още веднъж копието, всеки от своята страна, а като се срещнали, Идзанаги възкликнал: „Ах, каква красива девица!“. Това били най-правилните, отговарящи на ритуала, думи. Така младите официално станали съпрузи и можели вече да се отдадат на тихото си щастие.

Първо Идзанами родила един след друг осемте главни японски острова, чиито сегашни имена са Хоншу, Шикоку, Кюшу, Садо, Оки, Ики, Цушима, Ошима. (Хокайдо не е сред тях, защото по времето, когато възниквал този мит, островът бил още неизвестен.) За Сдо и Оки се говори като за близнаци, а  понякога пък Садо, Оки и Ики се споменават като трима братя.

Божествената двойка демиурзи в непрестанното си творческо усилие родила на бял свят планините, реките, горите, тревите и много други приятни за окото и полезни неща от заобикалящата среда, а също така и божества, които трябвало да ги покровителстват.

Сред това многобройно потомство от време на време се случвало да се появят и не съвсем удачни творения, но истинската трагедия се разиграла едва когато Идзанами родила бога на огъня Хомусуби. С обгорени вътрешности Идзанами издъхвала в ужасни мъки, но дори и в агонията си продължила да изпълнява първосъздателската си мисия. От повърнатото и от екскрементите й се родили нови божества – Канаямахико, богът на метала; Мидзуханоме, богинята на водата; Ханияма, богинята на глината. С разкъсано от скръб сърце Идзанаги си отмъстил на Хомусуби за смъртта на съпругата си. Посякъл го с меча си на парчета. От разсечените части на тялото му и от кръвта, която се стекла от острието на меча, също възникнали нови божества. Това обаче не възвърнало живота на Идзанами. Тя се преселила в Йомоцукуни, Страната на Мрака. Верният Идзанаги поел на път, за да си върне любимата, но когато най-сетне я открил, тя го посрещнала с горчиви думи: “Съпруже мой, господарю мой, защо идваш толкова късно? Аз вече вкусих от гозбите на Страната на Мрака…Сега трябва да си почина. Моля те, не поглеждай към мен.“ Идзанаги не се вслушал в молбата й. Той отчупил един зъб от гребена си, направил от него факел и в светлината на пламъка му погледнал жена си. Ужасяващата гледка го потресла до дъното на душата – неговата възлюбена била отвратителен, разлагащ се труп. Идзанаги побягнал панически, а Идзанами, като не могла да понесе срама, изпитан заради любопитството му, заповядала на осемте вещици на подземното царство да го хванат. Към преследването се присъединила и самата Идзанами. Но през това време Идзанаги успял най-сетне да стигне до прохода между Страната на Мрака и света на живите. Той прознесъл словесна формула на развода и Идзанами му отвърнала: „ Скъпи господарю и съпруже мой, щом като казваш това, з ще унищожавам всеки ден по хиляда души в страната, която управляваш.” Идзанаги пък й отговорил: „Най-скъпа моя, щом като казваш това, аз ще направя така, че всеки ден да се раждат по хиляда и петстотин.” След тази заядлива размяна на любезности разведените съпрузи се разделили завинаги – тя се върнала в Страната на Мрака, а той отишъл в страната на живите.

   Един от основните елементи на примитивните японски вярвания е понятието за ритуалното омърсяване. Допирът със смъртта и кръвта също бил смятан за омърсяване, от което трябвало да се освободиш с помощта на съответни измивания. Когато Идзанаги миел лявото си око, се родило сияйното божество на слънцето – богинята Аматерасу. Когато измивал дясното си око, на бял свят дошъл богът на луната Цукийоми. Когато Идзанаги си продухвал носа, се появил Сусаноо, необузданият бог на бурите и ветровете. Идзанаги разпределил задачите на тази нова божествена троица.

-         Ти, Аматерасу, ще управляваш Високата Небесна Равнина; ти, Цукийоми, ще помагаш на сестра си да ръководи небесните дела. А ти, Сусаноо, бъди владетел на океаните.”

Идзанаги се оттеглил на остров Аваджи, където си построил храм и останал там завинаги, в тишина и отшелничество.

Божествената двойка демиурзи е почитана и до ден днешен в много райони на страната. С особен култ са обкръжени светилищата, наречени „хакудзан”, за които главен храм е Шираяма-химе-джинджа, разположен на планината Хакудзан, недалеч от градчето Кацуяма.